понеделник, 24 март 2014 г.
събота, 14 декември 2013 г.
Лувъра - История, колекция, топ артефакти
1. История на Лувъра
Историята на Лувъра има за начало далечната 1190 г., когато крал Филип II построява крепост с цел наблюдение на река Сена, която по това време е била един от традиционните пътища за вражеските набези на викингите. Тази несравнима за времето си крепост е всъщност много малка част от днешния комплекс на Лувъра, тя се е намирала в югозападния ъгъл на Cour Carrée (виж схемата), в източния край на комплекса.
През 14-ти век Карл V превръща крепостта в кралска резиденция, но след смъртта на сина му Шарл VI през 1422 Лувъра остава неизползван в продължение на повече от сто години. По-късно през 1546, Франсоа I започва цялостно реновиране на сградата в ренесансов стил. След смъртта на Франсоа I строежа на Лувъра е продължен от Анри II. Във втората половина на 16 век Лувъра е бил смесица от нови сгради, активен строеж и полусринати постройки на повече от 200 години. Недоволна от липсата на комфорт, лошата миризма и шума на града, вдовицата на Анри II Катерина Медичи нарежда да се издигне нов дворец на запад в близост до Лувъра, двореца Тюйлери.
През 1566 г. Шарл IX, сина на Анри II и Катерина Медичи започва изграждането на приземния етаж на Малката Галерия (Petite Galerie), малко крило, предназначено да служи като отправна точка за дълъг коридор от страната на река Сена, свързващ Лувъра и Тюйлери. Между 1595 и 1610 Анри IV изгражда Голямата галерия (Grande Galerie), дългия коридор свързващ кралските апартаменти в Лувъра с двореца Тюйлери и завършващ с Павилион де Флор. Така започва изпълнението на грандиозния план на Анри IV, който има за цел да съедини двата дворци. След смъртта на Анри IV през 1610, работата по строежа на Лувъра спира, но 15 години по-късно новия крал на Франция Луи XIII възобновява строежа.
По-късно строежа на Лувъра продължава „Кралят Слънце” Луи XIV, но през 1682 той избира за свой дворец Версай и работата по Лувъра спира отново. Изоставения дворец се превръща в резиденция на художници, скулптори и мебелисти, които се помещават в него през следващите почти 100 години. През 1756, Луи XV нарежда възобновяването на работата по строежа на Лувъра. По това време крилата започнати от Луи XIV, северната, източната и южната страна на Cour Carree биват завършени.
По време на Френската революция Националното учредително събрание постановява, че Лувъра трябва да се използва като музей. На 10 август 1792 г. Луи XVI е хвърлен в затвора, а кралската колекция в Лувъра става държавна собственост. За пръв път музея отваря вратите си за широката публика на 10 август 1793 г.
Под ръководството на Наполеон Бонапарт започва строежа на северното крило на модерния Лувър, паралелното крило на Голямата галерия, което години по-късно е довършено от неговия племенник Наполеон III, който най накрая успява да осъществи грандиозния план на Анри IV. Но това съвършенство продължава само няколко години, тъй като двореца Тюйлери бива опожарен през 1871 г. и окончателно разрушен през 1882.
Най-отличителната част от съвременния Лувър, стъклената пирамида е построена през 1989 г. по проект на американския архитект Пей Юй Мин. В началото парижани негодували срещу построяването на тази инсталация, но години по-късно пирамидата се превръща в поредния повод за гордост на французите.
2. Колекцията на музея
Колекция на Лувъра се състои от над 380 000 предмета датиращи от праисторията до XIX век., изложените на показ произведения са 35 000.
Колекция на музея е започната от Франсоа I. Разпален поддръжник на изкуствата, Франсоа I посвещава живота си на събирането на картини, скулптури и други декоративни предмети. От походите си в Италия, той купува творби на майстори като Тициан, Рафаело, Леонардо да Винчи, Бенвенуто Челини, Себастиано дел Пиомбо, Николо Абате и Франческо Приматичо. Той дава на Лувъра най-известната картина в наши дни, Мона Лиза. Мария де Медичи, съпругата на Анри IV пък поръчва на Петер Паул Рубенс да създаде поредица от картини (Цикълът на Мария Медичи), които по-късно се превръщат в едни от най-известните експонати на Лувъра. Кралската колекция обаче се увеличава значително при „Краля слънце” Луи XIV. По време на неговото царуването тя нараства от 200 до 2,000 броя, като 17-ти век във Франция се превръща в „Златен век”. Луи XV и Луи XVI не могат да се конкурират с постижения на Луи XIV, но те също допринасят за обогатяването на кралската колекция. По времето на Наполеон Бонапарт размерът на колекцията нараства изключително много, но не защото Наполеон купува изкуство, а защото го ограбва от други страни. Много произведения са иззети от Италия, Холандия, Германия и Белгия. По това време попадат в колекцията и археологическите находки от Египет и Близкия изток. След битката при Ватерло (1815 г.) обаче, Франция е принудена да върне по-голямата част от картините и древните скулптури на законните им собственици.
По време на Втората Френската империя Лувъра вече има 20 000 произведения, но броя на експонатите в музея продължава да нараства чрез дарения и подаръци и през периода на Третата република, а и в годините след нея. От 2008 г. колекцията на Лувъра е разделена на осем отдела: Египетски антики, Антики от Близкия Изток, Гръцки, етруски и римски антики, Ислямското изкуство, Скулптура, Декоративни изкуства, Живопис и Печатни издания и графични композиции.
Отдела на Египетски антики включва над 50 000 предмета, артефакти които датират от 4000 г. Пр. Хр до 4-ти век. Египетската колекция в Лувъра е една от най-големите в света, обхваща Древен Египет, Средновековното царство, Новото царство, коптското изкуство и римския, птолемейския и византийския период. Предметите от колекцията включват свитъците от папирус, мумии, инструменти, дрехи, бижута, игри, музикални инструменти и оръжия. Някои от акцентите от античния период са Ножът от Гебел ел-Арак от 3400 г. Пр. Хр, Седящият писар и Главата на фараона Джедефре.
Отдела Ислямско изкуство е най-новия отдел на Лувъра, обхваща тринадесет столетия и три континента и съдържа повече от 5000 творби и 1000 предмета. Експонати на колекцията включват керамика, стъкло, метални съдове, дърво, слонова кост, килими, текстил и миниатюри. Първоначално предметите са били част от отдела на декоративни изкуства, но през 2003 те са отделени в собствена колекция.
Отдел Скулптура се състои от произведения датиращи от ранното средновековие до 19 век, които не принадлежат на отдела Етруски, гръцки и римски антики. Най-голямата част от колекцията заема френската скулптура.
Отдел Декоративни изкуства обхваща предмети от времето на Средновековието до средата на 19-ти век. Сред най-ценните произведения на колекцията са вази и бронзови съдове изработени с техниката пиетра дура. Средновековната колекция на Декоративните изкуства съдържа предмети като короната от коронацията на Луи XIV и скиптър на Чарлз V. Колекцията на Ренесансовото изкуство включва бронзовата статуетка на Джамболоня с Несус и Деянира и гоблена Ловът на Максимилиан. От по-късните периоди акценти са колекцията от вази на Мадам Дьо Помпадур и апартаментите на Наполеон III.
Отдела Живопис съдържа повече от 7500 произведения датиращи от 13-ти век до 1848 г. и се управлява от 12 куратори, които следят дисплея на колекцията. Почти две трети от произведенията са от френски художници, а повече от 1200 са от художници от Северна Европа. Голяма част от италианските картини са от колекциите на Франсоа I и Луи XIV, а другата част са невърнатите произведения от епохата на Наполеон и други закупени творби. Някои от акцентите на този отдел са Мона Лиза (1503) на Леонардо да Винчи; Богородица на скалите (1482) също от Леонардо; Сватбата в Кана Галилейска на Паоло Веронезе; Автопортретът с магарешки бодил (1493) на Албрехт Дюрер; Коронацията на Дева Мария (1432) на Фра Анджелико; и Св. Франциск и получаването на стигмата(1290) от Джото.
Отдела Печатни издания и графични композиции е създаден през 1986 г. и съдържа изключително богата колекция от рисунки, миниатюри, щампи, книги, ръкописи, гравюри и литографски камъни. Творбите от този отдел са особено уязвими и чувствителни към светлината, затова на показ е само една малка част от колекцията.
3. Топ Артефакти
Най-известния експонат на Лувъра е безспорно картината Мона Лиза на неповторимия италианския художник Леонардо да Винчи. Смята се, че Мона Лиза (Джокондата или La Gioconda в превод от италиански „веселата жена”) е портрет на Лиза Герардини, съпруга на флорентински търговец на име Франческо дел Джокондо. Картината е нарисувана с маслени бои върху дъска от топола. Предполага се, че Леонардо Да Винчи е нарисувал портрета между 1503 и 1506 г. по случай две неща - или защото Франческо дел Джокондо и съпругата му са си купили къща през 1503, или по повод раждането на втория им син, Андреа през декември 1502 след смъртта на дъщеря им през 1499 г. Поради второто предположение някои считат тънкия тъмен воал върху косата на Мона Лиза за траурен воал. В действителност, по това време тези воали често са се носели като символ на добродетелта. Облеклото на Мона Лиза, плисирана рокля с жълти ръкави и шал наметнат върху раменете й показва че тя не е имала аристократичен статус. Най-значимата част от картината обаче не е нейното облекло, а усмивката на Джокондата. Тази загадъчна усмивка, която в един миг прави Мона Лиза лъчезарна и весела, а секунди след това я кара да изглежда сериозна и язвителна е централния мотив на портрета.
Венера Милоска
Друго огромно богатство на Лувъра е статуята Венера Милоска. Венера Милоска е древногръцка статуя и едно от най-известните произведения на древногръцката скулптура. Високата 203 см., мраморната статуя създадена някъде между 130 и 100 г. пр. Хр., заинтригува и очарова още от самото й откриване на остров Милос през 1820. Тя е открита съвсем случайно от един гръцки селянин в неговата нива, била е разделена на две големи части (горната част на торса без ръцете и долната част на торса, краката увити с драперия) заедно с плинта (основата) на статуята и фрагменти от лявата ръка. Заради надпис върху плинта се смята че скулптурата е работата на Александрос от Антиохия, но в миналото е била погрешно приписвана на скулптора майстор Праксител.
Липсващите мраморни ръце правят трудно възстановяване и идентифицирането на статуята. Широко разпространено е твърдението, че статуята изобразява Афродита, гръцката богиня на любовта и красотата (Венера за римляните) главно заради нейната полу-голота и изящни извивки. Но има и други предположения за това коя е богинята и каква е била нейната оригинална поза. Някои смятат, че е била подпряна на колона или върху рамото на Арес, други пък твърдят че е държала различни предмети като ябълка, корона и щит или огледало, в което се е възхищавала на отражението си. Според това дали е държала лък или амфора, може да бъде Артемида или Диана. А пък може да е била и Амфитрита, богинята на шумящото море, която е била почитана на остров Милос.
Нике от Самотраки
Нике от Самотраки, друг изключително известен експонат на Лувъра, е мраморна скулптура висока 3,28 м., смята се, че изобразява богинята Нике (от гр. „Победа”), която слиза от небето в чест на военноморска победа на Родос (най-мощната морска държава в Егейско море по онова време). Скулптурата датира от около 190 г. пр. Хр., намерена е през 1863 г. на остров Самотраки и се счита за едно от великите творения на Елинистичния период. Ръцете и главата на статуята за изгубени, но впечатляващата естествена поза и изящното изсичане на дрехата на богинята, която сякаш е развята от силния морски бриз, прави статуята една от най-известните скулптури в наши дни.
Цикълът на Мария Медичи
Други известни и впечатляващи експонати на Лувъра са двадесет и четирите огромни картини от Цикълът на Мария Медичи на великия художник Петер Паул Рубенс. Цикълът на Мария Медичи е бил възложен на Рубенс през 1621 от Мария Де Медичи, съпруга на Анри IV, за Люксембургския дворец в Париж. Двадесет и една от картините изобразяват борбите и триумфите в живота на Мария Де Медичи, а останалите три са портрети на нея и нейните родители.
Апартаментите на Наполеон III
Други произведения които привличат милиони туристи всяка година в Лувъра включват: Робите на Микеланджело (Умиращия роб и Бунтуващия се роб), Просякът на Джузепе Рибера, Сватбата в Кана Галилейска на Паоло Веронезе, Богородица на скалите на Леонардо Да Винчи, Коронясването на Наполеон на Жак-Луи Давид, Седящият писар, Апартаментите на Наполеон III, Аполон от Пиомбино, Салът на Медуза и още много др.
неделя, 10 март 2013 г.
"Тунела на любовта" в Клеван, Украйна
Така нареченият "Тунел на любовта" се намира в Клеван, Ровенска област, Украйна. Той е с дължина от около километър и е част от частна железопътна линия построена за нуждите на завод за обработка на дървесина. По време на топлите месеци на годината, дърветата засадени едно до друго около железопътната отсечка сформират приказен зелен тунел. Всеки ден от там минават влакове превозващи дървен материал, но въпреки това тунелът се е превърнал в любимо място за срещи на влюбените двойки. Поверието гласи, че ако преминете през тунела ръка за ръка с любимия човек, желанията ви ще се сбъднат.
сряда, 6 март 2013 г.
неделя, 24 февруари 2013 г.
Фестивала на портокалите в Амстердам
Всяка година в Амстердам се провежда един необикновен фестивал - Фестивалът на портокалите.
Денят на царицата в Холандия се чества на 30 април, а оранжевото е цветът на кралската фамилия. Тогава техните улици, пътища, паркове и канали се превръщат в море от портокали. Препоръчително е, ако не и задължително да носите оранжеви дрехи на този ден, защото това е едно голямо оранжево парти.
Все още има време до началото, но дотогава можете да разгледате снимките от миналия фестивал.
Източник: hobyto.com
вторник, 29 януари 2013 г.
Нойшванщайн - замъка вдъхновил Уолт Дисни
Нойшванщайн
е толкова впечатляващ с вълшебния си вид, че е успял да омагьоса великия филмов продуцент Уолт Дисни. Красотата му е вдъхновила бащата на вълшебния Дисни свят за създаването на двореца от анимационния филм „Спящата красавица“, а по-късно пък същия този приказен дворец се превръща и в лого на компанията му.
Гледка на замъка от моста Маринбрюк
Нойшванщайн, един от най-известните
замъци в света, се издига на 1100 м
надморска височина в баварските Алпи в Германия. Разположен е на горист хълм, край градчето Фюсен, близо до границата с австрийската провинция Тирол и е само на 119 км от германския град Мюнхен.
Нойшванщайн (в превод "Нова лебедова скала") е любимото творение на баварския крал Лудвиг II. Той е издигнат съвсем близко до замъка Хохеншвангау -
резиденцията на баварските крале, където Лудвиг II е прекарал детството
си, потънал в света на приказките за смели рицари. В едно писмо на Лудвиг II до Рихард Вагнер коронованият на 18 години
монарх разкрива
желанието си да построи нов замък в автентичния стил на старите
германски рицарски крепости. Кралят пише на великия композитор, когото
той изключително много е уважавал, че замъкът ще напомня за "Лоенгрин" и "Танхойзер".
Вдъхновен от легендата за рицаря Лоенгрин и от сюжетите във вагнеровите
опери, младия крал започва строежа на мечтите си през 1869 година. Строежът на замъка с повече от 360 стаи отнема 17 г., въпреки желанието на краля да приключи за 3 г. Входната сграда е
построена първа и Лудвиг II се пренася да живее там. Замъка е съоръжен с удобства, които постройките от
неговото време не са притежавали, като система за отопление и изградена
канализация. Вътрешността
на двореца е декорирана с картини по мотиви от оперите на Вагнер
като „Пърсифал“, „Лоенгрин“, „Тайнхойзер“ и „Тристан и Изолда“.
Лебедът
– любимата птица на краля, се превръща в емблематичен за замъка образ и
се среща във всяка стая сред рисунките, в декорацията на завесите,
статуи и къде ли още не. Красотата му вдъхновява Чайковски за създаването на балета "Лебедово езеро"
Но Лудвиг, наричан още Безумния, така и
не успява да завърши проекта си. Той се пренася в него когато само 14
от стаите били готови, а десет дни след това умира мистериозно - удавя се в езеро.
Замъкът е бил замислен като изолирано, лично убежище на ексцентричния
монарх, но по ирония на съдбата се превръща в едно от най-посещаваните
места в света. Потокът от желаещите да видят вълшебството се оформя само седем
седмици след смъртта на краля, когато дворецът се отваря официално за
посещения. Днес над 1.3 милион туристи ежегодно се отбиват за да се
потопят в магията му.
неделя, 2 декември 2012 г.
Парада на цветята в Зундерт, Холандия
Вижте снимки от тазгодишния парад на цветята (Bloemencorso) в Зундерт, Холандия. Ако решите да посетите това цветно събитие да знаете, че се провежда всяка година в първата седмица на септември.
събота, 3 ноември 2012 г.
Езерото Накуру - дом на милиони фламинга
Национален парк Езерото Накуру е едно
уникално място в Кения, което няма аналог. Това е един своеобразен розов
свят, защото солените води на езерото има огромни ята розови фламинго,
които се хранят с растящите в езерото водорасли. Тази защитена местност е
известно сред орнитолозите като мястото с най-впечатляваща концентрация
на розово фламинго. Броят на тези редки птиците е толкова голям сякаш
огромен розов воал е покрил повърхността на водния басейн.
Езерото Накуру се намира в националния парк в западната част на Кения, то е едно от трите езера които сформират Източноафриканска рифтова система. Мястото е на 157 км. Северозападно от Найроби, близо да самия град
Накуру. Главният път А 104 води от столицата Найроби до самия вход на
резервата. Възможно е да се придвижите със самолет до летище Найши. Площта на парка е 188 кв. км.
Около 400 са видовете, които имат това красиво място за свой дом. Наред с кормораните, сините рибарчета, пеликаните и т.н. бавно и спокойно се придвижват хипопотами. Други видове резервата са импалата и блатната африканска антилопа.
Основната цел на парка е да съхрани огромните ята от дребни и едри видове фламинго и да запази популацията им. С тази идея мястото получава статут на национален резерват през 1968 г. Тук е единственото място, където десетките хиляди розови пернати живеят в хармония по бреговете на т.нар. солено езеро.
Между 1200-1800 е надморската височина, на която се разпростират тревисти пасища, горски райони и стръмни хребети.
Тук е мястото, където се срещат редките видове бял и черен носорог. Упоритото бракониерство преди време е изправило съществуването на популациите им под въпрос. Благодарение обаче на специална акция от страна на природозащитници и служители на парка размножаването им е стимулирано.
Най-подходящото място, откъдето може да се възхищавате на прекрасната розова ферия от птици е Бабун Хил. А ако искате да видите ятата тогава, когато броят им е най-голям, посетете езерото през периода октомври – април.
Около 400 са видовете, които имат това красиво място за свой дом. Наред с кормораните, сините рибарчета, пеликаните и т.н. бавно и спокойно се придвижват хипопотами. Други видове резервата са импалата и блатната африканска антилопа.
Основната цел на парка е да съхрани огромните ята от дребни и едри видове фламинго и да запази популацията им. С тази идея мястото получава статут на национален резерват през 1968 г. Тук е единственото място, където десетките хиляди розови пернати живеят в хармония по бреговете на т.нар. солено езеро.
Между 1200-1800 е надморската височина, на която се разпростират тревисти пасища, горски райони и стръмни хребети.
Тук е мястото, където се срещат редките видове бял и черен носорог. Упоритото бракониерство преди време е изправило съществуването на популациите им под въпрос. Благодарение обаче на специална акция от страна на природозащитници и служители на парка размножаването им е стимулирано.
Най-подходящото място, откъдето може да се възхищавате на прекрасната розова ферия от птици е Бабун Хил. А ако искате да видите ятата тогава, когато броят им е най-голям, посетете езерото през периода октомври – април.
понеделник, 29 октомври 2012 г.
Пътешествие в снимки: Сан Франциско
Гледка от парка Аламо Скуеър към известните къщи "Дяволски пеперудки" (Painted ladies) в квартал Уестерн Адишън.
